Може би всеки от нас в живота си някога е имал нужда именно от поощрение, за да бъде по-уверен в себе си и да постигне успеха, който така силно желае. Защо родителите често злоупотребяват с това поощрение?

      Често поощрението липсва в много семейства и то дори е заменено със силно стъпване на детското самочувствие, детето се чувства само и огорчено, неподкрепено и започва да мисли, че е неспособно да успява в живота. Такива деца са обречени на провал в начинанията си, те започват да гледат на себе си като на некадърни същества. Тази грешка на родителя коства много на детето, което става колебливо и несигурно в способностите си. В други семейни кръгове пък се поощрява твърде много детето. Заради един успех то се превръща в най-доброто, най-можещото, най-умното.

     Родителят се гордее, но тук има друга опасност. Детето започва твърде много да си вярва, да мисли, че дори без труд може да се постигне успех... Уви, то придобива едно самочувствие, което не му е присъщо, то е без покритие...Уверено е, че успехът е в негови ръце винаги и по всяко време. Това, разбира се, е по-добрият родителски метод, тъй като детето все пак има вярата в себе си, има убедеността, че може да се справи, а оттам нататък зависи колко труд ще положи, за да успее в действителност.

     Хубаво е родителите да подкрепят децата си, да ги насърчават и уверяват в успеха им ... Така животът на една личност е по-лесен. Когато едно дете знае, че неговите родители вярват в него, то дава повече от себе си, за да не ги разочарова, за да оправдае очакванията им.