• Авторитетен (авторитетен, но демократичен) – контрол, пълноценно общуване, поощряване на дискусиите относно правилата на поведение, съвместно вземане на решения. В такива семейства родителите имат власт, изразяваща се в грижи и съвети към децата. Признават и поощряват растящата автономия, отговорността и самостоятелността и „правото на глас”. Готови са да отстъпят ако е целесъобразно.

 Този възпитателен стил оказва най-благоприятно влияние върху децата. Атмосферата на взаимно доверие, уважение и обич в семейството формира просоциално поведение и готовност за самостоятелен живот. Децата са адаптирани, уверени в себе си, с развит самоконтрол и висока самооценка.

     

        

• Либерален -  ниско ниво на контрол, сърдечни отношения, децата са принудени често да взимат самостоятелни решения. В семейството има слаба дисциплина, поведението на детето не се регламентира чрез забрани и ограничения, предоставя му се почти пълна свобода. Тези родители общуват открито и изключително чувствено, комуникацията е в направление от детето към тях.

 Резултатите от подобно възпитание могат да бъдат различни – деца, които са глезени и склонни към непослушание и агресивност и деца, които са неадекватни и импулсивни към другите. Ако възприемат стил като равнодушие и отхвърляне, ще осъждат родителите си за пропуснатото време. В някои случаи могат да се превърнат в активни, творчески личности. Крайност на либерализма е свръхлибералният родител, пълна противоположност на авторитарния. Тези родители не предлагат модели на поведение и ясна ориентация в живота. В резултат децата се оказват неподготвени за разочарованията, ограниченията и отговорностите. Могат да се превърнат в егоисти, егоцентрици, могат да изпитват страх и неувереност.

        

• Индифирентен (хаотичен) – непоследователно ръководство (авторитаризъм, либерализъм, демократизъм). Налице е ниско ниво на контрол, ниско изразени ограничения и изисквания, хладни отношения, липса на интерес към родителските функции и възпитателен такт, безразличие към децата. Тези родители са „закрити” за общуване и обременени със собствените си проблеми. Не възприемат и обсъждат чужди гледни точки, ограничават поведението на детето в тесни рамки. Някои от тях появяват максимализъм, критикувайки всичко, което детето прави, нерядко му възлагат нереални надежди, изисквайки то да е изцяло зависимо от тях. Други са напълно безразлични и враждебни към децата си, провокирайки стремеж към изява на разрушителни импулси в поведението.

 Резултатите са снижаване на самооценката, нетърпимост и стрес, стремеж за харесване на всяка цена, антиобществени изяви.

 

        

• Традиционен (нормален) стил. Характерен е за „пълните” семейства, в които обикновено двамата родители имат различни възпитателни стилове, свързани с полово-ролевата диференция (бащата – авторитарен, майката – демократичен). От значение е взаимното уравновесяване на влиянието на родителите върху детето. Изкуството на възпитание в семейството е свързано с баланс между степента на контрол и топлота. Това предполага, от една страна, ограничаване на автономията, постепенно „внушаване” на определени ценности и изграждане на вътрешни бариери, усвояване и интернализация на социално-приемливи норми и просоциално поведение, а от друга, стимулиране на инициативност, самостоятелност, увереност в себе си и независимост.